Нашият патрон



Св.св. Кирил и Методий


Светите братя при хазарите

Жизнен път
Кирил и Методий са славянски просветители, създатели на славянската азбука, основоположници на славянската и българската литература, борци за самостоятелна славянска черква и култура.
Родени са в град Солун – втория административен център на Византия. Баща им заемал висок пост, бил помощник на солунския военен и административен управител. Майката, Мария, била от славянски произход.
За образованието на Методий не се знае нищо. Вероятно той служил във войската при баща си, след това бил назначен за управител на византийска административна област, населена със славяни  в Македония.
Кирил учил в най-висшето учебно заведение на Византия–Магнаурската школа в Цариград, където по-късно станал преподавател. Като отличен познавач на философията получил голяма известност и името му се свързвало с прозвището “философ”. Отличил се с красноречие и полемична дарба, той бива изпратен в 851 година при сарацините (Арабия) с дипломатическа и проповедническа мисия; водил диспут с представители на мюсюлманската религия и защитил християнството от нападките на мохамеданите. След тази мисия Кирил отива в манастира “Полихрон” . Там е и брат му Методий. Двамата братя, усвоили отлично културата на съвременна Византия, свързват тук по-нататъшния си живот. Около 860 година те биват изпратени при хазарите, за да бранят позициите на християнството и византийската култура – идеологическото оръжие на византийско проникване. В 862-863 година Кирил и Методий отиват в Моравия по молба на моравския княз Ростислав, който поискал помощ от Византия, за да създаде в държавата си славянска църква и да се противопостави на германизацията, провеждана от немско-латинското духовенство. Кирил създава глаголицата и с нея написва необходимите за славянската църква книги, които превежда от гръцки език, подпомогнат от Методий. В Моравия и по-късно в Блатненското княжество на Коцел Кирил и Методий водят борба за създаване на славянска църква, обучават ученици на глаголическо писмо и увеличават фонда на първите славянски книги. Делото им среща съпротивата на немско-латинското духовенство. В Моравия братята остават до 867 година. След това те се отправят за Византия за да поискат църковни санове за себе си и за учениците си  (Климент, Горазд, Сава, Наум, Ангеларий и др.), без каквито не са могли да организират самостоятелна славянска църква. Пътят им минава през Венеция, където Кирил води горещ спор с така наречените триезичници, които изтъкват, че богослужение и книги са допустими само на еврейски, гръцки и латински език. Поради настъпилите във Византия събития (заграбването на властта от Василий Македонец и свалянето на Фотий от патриаршеския престол) солунските братя не се отправят за Цариград, а отиват в Рим, където издействат от папата освещение на славянски книги и посвещение в духовни санове за някои от учениците си. В Рим Кирил заболява тежко и умира. Това става през 869 година. Погребан е в църкавата “Санте Клементе” в Рим. Методий изпълнява неговия завет и продължава, след като се завръща в Панония, започнатото дело - защита и разпространение на славянската писменост и богослужение. Немско-латинското духовенство го подлага на преследване, осъжда и хвърля в тъмница в Бавария, където той прекарва две години и половина. По настояване на моравцте, папа Йоан VІІІ се застъпва за Методий и през 873 година го назначава за моравски архиепископ. Дейността на Методий продължава дванадесет години. До края на живота си той смело брани интересите на славянска църква и писменост. Умира през 885 година.

Основни източници за Кирило-Методиевото дело
Главен източник за живота и дейността на Кирил и Методий са пространните им жития, познати също под названието Панонски легенди. Те отразяват много страни от историческата действителност на ІХ век; писани са от съвременници на Кирил и Методий. Житието на Кирил (Константин Философ) е писано при непосредствено сътрудничество на Методий. Други източници са кратките им жития, исторически хроники и документи.

Мисии
През 851 година Константин Философ е изпратен на проповедническа мисия при сарацините /племе в Арабия/.
Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на противниците и спечелва доверието им. Според житиеписеца, Константин-Кирил ги "наддума по всички въпроси, така че те му се чудят, изпадат в удивление". От отговорите му, цитирани в житието, проличава високата му култура, способността му да обяснява въпросите достъпно и логично, с прости примери от живота. Демонстрира дар-слово и отлична подготовка, включително и на Корана. Така Константин-Кирил сломява противниците си сарацини и умело защитава авторитета на държавата, която го е изпратила. Завършил успешно задачата си, Константин - Кирил Философ се завръща в Цариград, а скоро след това отива при брат си Методий в манастира "Полихрон", където се отдава само на "беседа" с книгите.
Но Константин-Кирил е принуден да тръгне на път отново като мисионер - хазарски пратеници пристигат в Константинопол. Намираща се в непосредствена близост до две големи държави - Арабския халифат и Византия, Хазария е притеснена от тяхната политическа и идеологическа експанзия. В стремежа си за самосъхранение, хаган Булан и неговите сановници приемат през 730 г. еврейската религия, като в резултат Хазария се оказва една извънредно пъстра в етническо и религиозно отношение страна. Населението й се състои освен от хазари, още от славяни, прабългари и други племена, разделени на евреи, мохамедани, християни, езичници. Двата й големи съседа правят непрестанни опити да наложат в Хазария собствената си религия. Това кара хазарският хаган да се обърне официално към Византия и да постави ултиматум: ще се присъединим към вашата вяра, ако ни изпратите такъв мъж, който успее да обори сарацините и евреите.
Задачата да разясни идеята за Светата Троица отново е възложена от Михаил ІІІ на Константин-Кирил. При тази си мисия Константин-Кирил взима със себе си брат си Методий. По пътя си за Хазарската страна двамата спират в град Херсон, разположен на западния бряг на Кримския полуостров, където Константин-Кирил се подготвя за бъдещите дискусии и изучава еврейски език. Тук той намира и мощите на папа Климент Римски. От Херсон братята продължават с кораб за хазарската земя. В Хазария Константин-Кирил спори предимно с евреи в присъствието на хагана. Диспутът се води отново по въпроса за Светата Троица, но и по ред други религиозни въпроси, като зачатието на Богородица, обрязването, поклонението на иконите. След втория ден на дискусиите Константин-Кирил вече има на своя страна хазарския хаган и неговите велможи. На третия ден разговорите продължават, но в друга форма. Хазарите поставят въпроси, на които пратеникът на Михаил ІІІ отговаря чрез притчи. В диалога вземат участие и мохамедани. Философът се справя брилянтно и спечелва окончателно хазарските големци, които са готови да признаят християнската вяра за единствено основателната и заслужаваща пълно доверие.
По поръка на византийския император и на патриарх Фотий двамата братя са изпратени на т.нар. великоморавска мисия. Великоморавският княз Ростислав моли Византия да му изпрати славянски учители, за да се пребори с влиянието на немското духовенство, което проповядва в църквите на неразбираемия за славяните латински език. За нуждите на тази мисия Кирил създава оригинална славянска азбука - глаголицата и двамата с Методий превеждат най-необходимите богослужебни тектове на нея. След това заедно с група свои ученици заминават за Великоморавия, където осъществяват мисията си.

Творчество на светите братя
Кирил и Методий стават основатели на славянската литература, на славянския литературен език и правопис с целокупната си книжовна дейност, с работата си върху създаването на славянското писмо, с преводите си, главно на най-важните църковни книги. Представа за техните преводи дават достигналите до наше време глаголически паметници - Зографско евангелие, Маринско евангелие, Синайски псалтир, Синайски требник. Кирил и Методий са творци и на оригинални произведения, написани на гръцки и старобългарски език. Кирил е автор на молитви, беседи, съчинения, създадени във връзка с откриване мощите на Климент Римски, беседа във връзка с учението на Фотий, съчинението “Написание на правата вяра”.
Писателски дарби е притежавал и Методий. Той превежда от гръцки на славянски Кириловите диспути, пълния текст на Библията, номоканона и патерика, пише химн (канон) в чест на Димитър Солунски.

Азбуката
Глаголицата не прилича на нито една от тогавашните европейски азбуки, докато при кирилицата голяма част от буквите са заети направо от гръцката азбука, а останалите са създадени в стила на взаимстваните.
Глаголицата е ново писмо, непознато като цяло. Тя съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил от наблюдение на познатите му буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгчето. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на Божеството. То, явило се в три образа - Бог, Син и Свети Дух - няма начало, нито край. Така глаголицата с тези три основни знака-символи се явява своеобразна възхвала на Бога, Който дарява всичко на хората.

Културно-исторически смисъл на делото на Кирил и Методий
Създаването на нова азбука, пригодена за славянската реч, и възникването на нова, славянска книжнина с помощта на тази азбука предизвиква истинска културна революция в живота на тогавашния християнски свят. На едно многочислено славянско население се признава правото да има азбука и книжнина. Кирило-Методиевото дело разрушава и неофициалната концепция за "трите свещени езика" - иврит, гръцки и латински, която до известна степен е била пречка за културното развитие на останалите европейски народи. При голямата тогава културна и езикова общност между отделните славянски клонове книжовният език на Кирил и Методий и техните ученици бързо и лесно се превръща в общославянски книжовен език.
Така българите записват в летописа на европейската цивилизация епохални постижения на една ранна култура, която вдъхновява духовното развитие на почти цяла Източна Европа. Преводите на двамата братя полагат основите на славянските литератури и на практика заявяват и защитават тезата за равенството на славяните и включването им в тогавашния официално признат културен кръг на цивилизованите народи. Кирил и Методий са едни от най-забележителните личности от европейското Средновековие изобщо и в известен смисъл са свързващото звено между славянските народи, Византия и Запада.

Учениците на Кирил и Методий в България
Учениците на Кирил и Методий са гонени и преследвани от немското духовенство, затова много от тях се отправят към България. Натам поемат по Дунав и тримата първи помощници на Солунските братя Климент, Наум и Ангеларий, защото са българи и знаят, че родината ще ги посрещне майчински. А те ще й донесат жадуваните книги. Известни са имената на някои от тях: Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава. Някои умират от изтощение скоро след пристигането си, но останалите продължават дейността си и правят славянската писменост на старобългарски език достъпна за всички възрасти и съсловия в България. Така книжовният труд става и народно дело. Дейността на Кирило-Методиевите ученици в България утвърждава славянската писмена култура, а църквата ги тачи заедно с Кирил и Методий като светци чрез образа на светите Седмочисленици.